Какво представлява трудовата злополука
Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Трудова е и злополуката, станала с осигурено лице по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, или до мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден, или до мястото за получаване на възнаграждение.
Кога злополуката се признава за трудова
Във всички изброени случаи злополуката се признава за трудова, дори тя да е настъпила поради небрежност на осигуреното лице.
В последния случай отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Не се признава за трудова злополука само инцидент, при който пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Ако пострадалият не е осигурен за трудова злополука, той би могъл да търси отговорност от работодателя по друг ред, в който случай е необходимо да се докаже наличието на вина на работодателя или на негов работник или служител за настъпването на злополуката.
Кои лица са осигурени за трудова злополука
Осигурени за трудова злополука лица са:
- Работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране;
- Държавните служители по Закона за държавния служител;
- Съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
- Военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и служителите в МВР;
- Членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност;
- Управителите и прокуристите на търговски дружества;
- Лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности;
- Специализантите;
- Кандидатите за младши съдии и младши прокурори;
- Лицата, работещи по краткотрайна сезонна селскостопанска работа;
- Морските лица.
Уведомяване за трудова злополука
Осигуреното лице е длъжно да уведоми незабавно работодателя или негов пълномощник за настъпилата трудова злополука, с изключение на случаите, когато това е невъзможно.
Същото задължение имат непосредственият ръководител на пострадалия и свидетелите на злополуката.
Незабавно след уведомлението работодателят или упълномощено лице са длъжни да организират разследване на обстоятелствата на злополуката.
За резултатите от разследването се съставя протокол, към който се прилагат писмените показания на свидетелите.
Процедура за признаване на трудова злополука
Признаването на злополуката за трудова става по ред, предвиден в Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
Осигурителят е длъжен в срок от 3 работни дни от узнаването да декларира пред ТП на НОИ всяка трудова злополука.
Ако работодателят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници могат да я декларират в срок до една година.
Разследване на трудовата злополука
Въз основа на декларацията и приложените документи длъжностното лице от ТП на НОИ преценява дали да открие производство за разследване.
Разследването трябва да установи:
- обстоятелствата и причините за злополуката
- вида на уврежданията
- всички релевантни факти.
Резултатите се оформят в протокол, който се връчва на пострадалия или неговите наследници и на работодателя.
Обжалване на отказ за признаване на трудова злополука
Ако злополуката не бъде призната за трудова, пострадалият или неговите наследници могат да обжалват разпореждането в 14-дневен срок пред ръководителя на ТП на НОИ.
Решението може да се обжалва пред административния съд, а след това и пред Върховния административен съд.
По тези дела пострадалите лица не заплащат държавна такса.
Обезщетение при трудова злополука
След признаване на злополуката за трудова пострадалият или неговите наследници могат да заведат дело срещу работодателя за присъждане на обезщетение.
Работодателят отговаря имуществено независимо дали има вина за настъпването на злополуката.
Тази отговорност е обективна (безвиновна) и произтича от задължението да се осигурят безопасни условия на труд.
Видове вреди при трудова злополука
Имуществени вреди
Имуществените вреди включват:
- разходи за лечение
- разходи за лекарства
- разходи за рехабилитация
- пропуснати доходи от трудово възнаграждение.
От размера на обезщетението се приспадат обезщетенията по общественото осигуряване и получените суми по застраховки.
Неимуществени вреди
Неимуществените вреди се изразяват в болките и страданията на пострадалия, а при смърт – в болките и страданията на неговите близки.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.
Срок за предявяване на иск
Исковете за обезщетения от трудова злополука могат да се предявят пред съда в срок от три години от датата на злополуката.
По тези дела не се дължат държавни такси и разноски в производството.