ВЪВЕДЕНИЕ
Дисциплинарното уволнение е най-тежкото дисциплинарно наказание, което работодателят може да наложи на работник или служител при извършване на тежко нарушение на трудовата дисциплина. То води до незабавно прекратяване на трудовото правоотношение и има сериозни последици за работника или служителя. Поради това българското трудово законодателство предвижда строги правила относно основанията, процедурата и възможностите за съдебна защита.
СЪЩНОСТ НА ДИСЦИПЛИНАРНОТО УВОЛНЕНИЕ
Дисциплинарното уволнение се налага при виновно неизпълнение на трудовите задължения и има за цел да санкционира тежко нарушение на трудовата дисциплина. Законът изисква работодателят да прецени не само самото нарушение, но и неговата тежест, дали е извършено умишлено или по непредпазливост, обстоятелствата, при които е извършено, както и цялостното поведение на работника – предишни положителни прояви, както и предишни дисциплинарни наказания, които не са заличени. Преценката на работодателя за тежестта на нарушението на трудовата дисциплина не може да бъде произволна. Тя е въпрос на приложение на закона и затова подлежи на съдебен контрол. Ако е наложено дисциплинарно уволнение за нарушение, което не е тежко, съдът може да отмени заповедта за уволнение като незаконна.
ОСНОВАНИЯ ЗА ДИСЦИПЛИНАРНО УВОЛНЕНИЕ
Дисциплинарно уволнение може да бъде наложено само при наличие на тежко нарушение на трудовата дисциплина. В разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от Кодекса на труда са посочени неизчерпателно следните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание:
- три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;
- неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;
- системни нарушения на трудовата дисциплина;
- злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;
- ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;
- участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието.
ПРОЦЕДУРА ПО НАЛАГАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНО УВОЛНЕНИЕ
За да бъде дисциплинарното уволнение законосъобразно, работодателят е длъжен да спази определени правила. На първо място, той трябва да установи нарушението и да събере необходимите доказателства. След това работникът следва да бъде поканен да даде писмени или устни обяснения. Ако работодателят не предостави такава възможност, дисциплинарното наказание може да бъде отменено от съда като незаконосъобразно.
След преценка на събраните доказателства и на обясненията на работника или служителя, с които последният също може да поиска събиране на доказателства, работодателят издава мотивирана писмена заповед, в която трябва да бъдат посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, и законният текст, въз основа на който се налага наказанието. Законът предвижда срокове, в които дисциплинарното наказание може да бъде наложено – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението, и не по-късно от една година от извършването му. Ако бъде наложено дисциплинарно уволнение след изтичане на някой от тези срокове, заповедта е незаконна и съдът може да я отмени като такава.
Заповедта за дисциплинарно уволнение се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Допустимо е работникът или служителят да бъде уведомен за заповедта и по друг начин. Дисциплинарното уволнение се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя, или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. От този ден трудовото правоотношение се прекратява.
НЕБЛАГОПРИЯТНИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА РАБОТНИКА
Налагането на дисциплинарно уволнение има съществени неблагоприятни последици за работника или служителя. На първо място, прекратяването на трудовото правоотношение на разглежданото основание се вписва в единния електронен трудов запис, който е видим за всеки следващ работодател на наказания работник или служител. На следващо място, при дисциплинарно уволнение работодателят има право да получи от уволнение работник или служител обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на последния за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Действителните вреди в случая се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.
ПРАВА НА РАБОТНИКА
При дисциплинарно уволнение работникът или служителят има право на защита. Ако счита, че уволнението му е незаконно, той има право да го оспори пред съда. С исковата молба може да се поиска:
- признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
- възстановяване на предишната работа;
- изплащане на обезщетение за периода, през който работникът е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца;
- поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи
- присъждане на съдебните разноски.
Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение може да бъде оспорена пред районния съд в двумесечен срок от прекратяването на трудовото правоотношение.
КОНСУЛТАЦИЯ И ПРАВНА ПОМОЩ
Преди да се заведе дело за отмяна на незаконно уволнение е добре да се извърши преценка за наличието на основание за оспорване на заповедта на работодателя, за което съм готов да Ви съдействам.