ВЪВЕДЕНИЕ
Изплащането на трудовото възнаграждение е основното насрещно задължение на работодателя по трудовото правоотношение и основен източник на доходи за работника или служителя. Поради особено важния характер на това задължение законодателят е предоставил на работника или служителя възможността едностранно да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на дължимо обезщетение по КТ или по общественото осигуряване.
Прекратяването на трудовото правоотношение на разглежданото основание е право на работника или служителя. Дори и да не упражни това свое право, той може да предяви съдебен иск срещу работодателя за неизплатено трудово възнаграждение или обезщетение по Кодекса на труда.
ПРЕДПОСТАВКИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО
За упражняването на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника не е необходимо съгласието на работодателя, нито отправянето на предизвестие. Достатъчно е работникът да направи писмено волеизявление, което поражда действие от момента на получаването му от работодателя.
В понятието “трудово възнаграждение” се включват както основното, така и всички допълнителни възнаграждения, независимо дали те имат постоянен характер или не. Дължимо обезщетение по Кодекса на труда в случая може да бъде такова за недопускане до работа, при командировка, при природни или обществени бедствия, при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява работата и др. Вземането на работника или служителя за трудово възнаграждение или обезщетение по Кодекса на труда трябва да е безспорно по основание и размер и да е изискуемо, т.е. да е настъпил неговият падеж.
Законът не поставя минимален срок, през който забавянето трябва да е продължило. Следователно всяко забавяне след настъпване на падежа на трудовото възнаграждение или обезщетение може да обуслови възникването на правото за прекратяване, дори и забавянето да е от един ден. Забавата се преценява спрямо уговорения в трудовия договор или вътрешните правила за работната заплата срок за плащане. Към момента на получаване на заявлението за прекратяване неизплатеното възнаграждение следва да бъде все още дължимо. Ако работодателят вече е изплатил забавеното трудово възнаграждение или обезщетение, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ отпада и не може впоследствие да бъде използвано само поради предходно закъснение.
ПРОЦЕДУРА ПО ПРЕКРАТЯВАНЕ
Прекратяването се извършва чрез писмено заявление на работника, адресирано до работодателя. В него следва ясно да бъде посочено правното основание – чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, както и обстоятелството, че работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или дължимо обезщетение по Кодекса на труда или по общественото осигуряване.
След получаване на заявлението от работодателя, трудовото правоотношение се счита за прекратено. В практиката често възниква въпросът дали работодателят може да откаже да признае прекратяването. Отговорът е отрицателен. Ако са били налице законовите предпоставки към момента на упражняване на правото, прекратяването настъпва по силата на закона, независимо дали работодателят е съгласен с него.
ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ
При прекратяване на трудовото правоотношение на разглежданото основание, работодателят дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочен трудов договор. При срочните трудови договори обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на договора.
Наред с това работодателят продължава да дължи:
- неизплатеното трудово възнаграждение;
- неизплатеното обезщетение по КТ;
- неизплатеното обезщетение по общественото осигуряване;
* обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Работникът или служителят разполага с възможността да предяви искове пред компетентния съд за присъждане на дължимите суми.
КОНСУЛТАЦИЯ И ПРАВНА ПОМОЩ
Преди да се депозира заявление за прекратяване на трудовото правоотношение е добре да се извърши преценка за наличието на основание за това, за което съм готов да Ви съдействам. В случай, че правоотношението бъде прекратено едностранно от работника или служителя без да е налице основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят може да ангажира отговорността на последния за претърпените вреди.